ВПЛЕТЕНА ШАРКА

Тя доплита чорап. Две кълбенца във кошничка скачат.
На ръка я надява и се движи със нея навред.
От онези чорапи много вълненогруби, обаче
в тежки зими спасяват, ако ще да нагазиш и в лед.

Даже шарчица слага. Всяка плетка със шарка проглежда.
И се вглежда навън и запява с наболяло сърце.
За Богданка припява. А в очите сълзица се свежда.
Всеки път щом я почне и тъгата се сбира в клъбце.

Зажужали са птички. И гергини главици са свели.
Бели, жълти, червени – цвят къкъвто самичък пощеш.
Тя оставя иглите и софрата застила с месали.
Домилява й някак. Пред иконката грейва и свещ.