Не са зелени...

(малко фантастика или...)

Те ни помагат. Винаги са тук.
Закрилят ни дори от нас самите.
Като дете - прохождащо пръв път -
подават ни и длан да не залитаме...

Прошепват ни велики добрини.
Показват ни и точно как да стъпим...
Извеждат ни от тъмните ъгли,
в моментите, когато сме объркани.

За тях сме в твърде крехкия етап
на прехода - от детството към младост...
Да, сложна възраст. И не е игра.
Игрите трябва да са изиграни...

Преминем ли парливия момент,
постигнем ли желаната константа...
Ще проумеем и ще разберем -
кое е вечно.
И кое - за малко...