То и светът

Понякога е болничко - гори.
Когато му се смеят тихо страда.
Оплесква се до лакти при игри.
Коленцето охлузва като пада.

Понякога, преди да спре сънят,
в пердето се раздвижват великани...
Очичките притиска със ръка -
не знае колко топло е до мама...

Похапва му се сладко след игра.
И иска да си има тротинетка.
Със нея ще потегли из света.
Мечтае да си има птиче в клетка.

Понякога ще спре на вас очи
и ще ви пита: “Имаш ли си къща?
Нали за мене идваш, ми кажи...?”

Понякога светът е в кал до гуша...