Слънца в езерото

Моя нежна любов,
тих и кротък въздъх на морето.
Утрин бриз, пренощувал далеч от брега.
Светъл лъч, разпилян на слънца в езерото...
Обич тиха, дали ще си моя съдба?
Дълго бродих сама
в безсърдечни и глухи пространства...
И се вслушвах за теб,
и се вглеждах за звук, за трептеж.
Нека бъдем сами –
в мекота на карминена злачност.
Моя есен красива.
Живопис - прошептяна на свещ.
И съм тук. И ме имаш –
боса бродница спряла на хълма.
Там, където сърните очертават контурите с бяг.
Не потегляй без мен.
Да сме двама, когато разсъмне...
Моя късна, красива Любов...
не е грях, не е грях...