Пред жътва

Пред него, хей, златеят се нивята.
И нямат свършек - погледът се губи.
Сълзи на радост... мъжки сълзи капят,
като за първа рожба - първо мъжко чедо.
Попива с потъмнели груби пръсти
пролазилата влага по лицето.
А класовете пълни се полюшват.
Със длан ги гали. После ги загребва.
Поднася към лика си, с дъх ги милва.
Опитва - как сладнеят по небцето.
Прекръства се. Отправя взор умилно,
към Бог: да пази хляба на децата.
В небето птиче тъничко запява.
И щърк тъдява радостно потраква.
Щастлив е, Боже. Друго и не трябва.
Уж, мъж скала, а в блага радост тръпне.