Старата къща

И някак си изглежда избеляло - градината, смокинята, зида... Поръсено със пътна прах, забрава... Един чаршаф провесен на тела. Домът наполовината завършен. Дали стопанинът е още жив? Или от дъжд на вятър идва някой - през летните и празничните дни? Една жена провлача бавни стъпки и сяда подкрепила гръб в зида. Морето е на няколко минутки, но много надалече е света... Мирише на изкърпената мрежа (преметната от някой, в някой ден), на самота, линееща надежда, пресъхнало пране и на бадем.