Височина

Проточиха се хищните глави
и закръжаха бавно лешояди...
Не, че са гладни - сити са дори,
природата им просто е такава.
Познавам търпеливия им ход -
да късат са готови и на живо...
И тях с душа дарил ги Бог,
но мъничка - едва-едва покрива...
Обхождат ме, оглеждат под око.
Очакват ме... не знам какво очакват.
Но знам, че не разбират от добро.
Сама сред тях - кому да се оплаквам?
Сред тази гмеж е трудно да държиш
и да изпълваш редове с перото...
Нима за тях разгръщам своя лист? -
се питах.
И ги зърнах отвисоко...