Не позволявай да се случи

Денят се сгърчи, потъмня и - сви. Тъй както червей след пороя. И как нататък... как да продължи, след битката на скъпите си хора? Не иска да повярва, че са те - пред погледа й всичко се полюшна. Във люта схватка двама врагове, които преди час с любов я сгушваха. Изстрелват думи, заредени с ток - над нея се сгъстява страшен облак. И всичко е потънало във мрак, а слънцето е някъде зад щорите... Разпадат се мечти и светове - като онази къщичка от лего... Тя има само тях. Къде да спре? Главицата отказва да се справи. Захлупва се сломена по очи - неистов вопъл в нея се взривява. Задъхва я. Разкъсва я. Крещи. Една душица детска е на прага...