Разсъмване по розобер

Над долината нежно утрени.
Небето е със цвят на перуника.
Каручка нейде из съня бразди -
земята се разбужда и повдига.
Ревнив воал от утринна мъгла,
забулил цветовете, се снишава,
обвива всеки корен до пръстта.
На изток хоризонтът побелява.
А после става зрял и зачервен.
Наметнал се с мъгла, сънят си тръгва.
Затишие до онзи миг-предел,
след който всичко плавно се изтръгва -
изящните розетки на цвета
уханието търсещо безмера,
разбудата на сънната земя,
... в един напъпил миг от розобера...