АТОН

Тук земята не знае ситнеж на жена.
В светлина, светлината се ражда.
Натежал е от святост и мисли брега.
Всеки звук е молитва във жажда.
Всеки изгрев разлистен, е вик от любов,
там, където жена не пристъпва.
И зовът на монасите сторил е брод -
Той да слезе сред тях като пътник.
В най-безмълвното място, далеч от света,
даже птичият мах е закрила.

Там, където не броди гласът на жена,
до Сина си пристъпва Мария...