Хармония от багри и звуци

Със тънки длани степните треви,
ми сочат да погледна към небето.
А толкова са млади, че дори
зеленото светлее неукрепнало.

Повдигат се на пръсти и растат -
със часове и даже със минути.
Това, което скоро стигна ръст,
намирам днес, че повече е в пъти.

И вдишвам с радост крехкия шептеж.
Сред рехавата хубост, дъх провирам
Наострил грива дивият овес,
със вятъра във устрем галопира.

Привлечени от стройните треви,
изящни цветове сред тях се сгушват.
Хармония от багри в мен трепти.
Превръща и лъчите в нежни звуци.