Жената, която светеше...

Нуждаеше се точно от това -
да им разкаже. И да я изслушат.
Да го излее, както е - така.
А после, след товара - да се сгуши.
Във топлото на нечия сълза.
Във сянката поне, на някой в близост.
Защо да крие - каза за глада.
За кръпките в износената риза.
И как пришива с невъзможен бод
на дните си опърпаните краища.
Придърпва, кърпи целия живот -
Налага се понякога да снажда...
Подхвърлиха й бегло по око.
Почакаха. Позяпаха в почуда.
За колко струва - сметнаха в тегло...
Оттеглиха се без да кажат дума.
А тя им каза, нищо не спести.
И врътнаха към нея гърбовете...
А никой не видя, че точно тя,
гладувалата... в ситите засвети...