ЕПИЛОГ
Забил си пипалата си до стон -
в душата ми с отровната си обич.
Изнасяй се - на рикша, на файтон...
Но по-далече, по-далече, моля.
Кръстосахме пътеки като меч -
и птиците пронизани се ронят...
Светът ни се разпадна безнадеждно.
Оказа се измислен и картонен.
Ще премета и ще припаля свещ
над мъртвите отломки от безкрая.
А после ще нахлуе въздух свеж.
Разпръсна се небето ни.
Това е.
в душата ми с отровната си обич.
Изнасяй се - на рикша, на файтон...
Но по-далече, по-далече, моля.
Кръстосахме пътеки като меч -
и птиците пронизани се ронят...
Светът ни се разпадна безнадеждно.
Оказа се измислен и картонен.
Ще премета и ще припаля свещ
над мъртвите отломки от безкрая.
А после ще нахлуе въздух свеж.
Разпръсна се небето ни.
Това е.
0 Comments:
Post a Comment
<< Home