Онази жътва

Единствено на книга са такива,
каквито само времето ги помни.
Изящен пасторал в безброй картини
ни води сред разпръснати ръкойки...
Ръцете брали мъката със сърпа
и радостта от зноя на кръстците,
отдавна са преминали в отвъдното.
Нима остана някой, за да питаме?...
Онази жътва, грейнала в платната -
е празник за очите и наслада:
безкрай в златисто, под небе на лято...
А другата е спомен на земята...
Солена от потта пролята в нея,
горчива от жътварски тъжни песни -
тя помни сиромашката трапеза
под крушата, случаен саморасляк.