За да я има...

Не знам за теб какво е любовта?
Онази точно - земната, човешката.
Ухаеща на цвят и на слънца.
И дишаща в пространствата от нежност.
Със деликатна хубост, но с заряд,
със който и сред огън оцелява.
Не са й нужни тонове за бряг -
от песъчинка може да го прави...
От думичка - но с пулс и със криле.
Докосване - със устни или длани.
И върхове достига без да спре,
когато има клонче - да се хване...
Не я измъчвай - влей й живинка.
От песъчинка само прави чудо.
Във себе си те нося.
А сега е нужна длан,
опора - с пулс на дума...