Ще греят две очи

Ще те залея с нежност чак до вик.
Опазих я. В най-скришното я кътах..
За онзи първи меден, лунен миг,
невинно чакащ - Ти да го разкъсаш...

И Менделсон ще бъде само с нас...
Вълшебство ще звучи във цветна есен.
Ще тръпна под венчалната халка
във рокля карамелена... С букета.

Притисната до топлата ти гръд
ще бъда най-щастливото момиче...
Луната ще заспи за първи път...
А две очи небето ще окичат...