Стих в небето

Просторът се огласяше от говор.
Разказваха. Подвикваха във хор...
Към залеза на зимния следобед
летяха диви патици с възторг.

Усетих самотата как се пръсва...
на късове пронизващо стъкло...
Разпъната до кръв... висях на кръста...
А вместо мен тя пишеше писмо...

Потапяше парчетата в кръвта ми.
И диплеше в небето ред по ред.
Пренасяше отгоре песента ми...

На фон във синьо... прокърви куплет...