С последната клечка

Отивай си. Аз няма да те моля.
Какво остава в мен, не ще издам.
Над сивата мъгла се вдигам гордо.
И славя Бог, че с шепи ми е дал...

И светла хубост. И душа камбана...
От всеки лек повей да рони звън.
За полета крила не е забравил.
Със думичките пея и насън.

Отивай си. Не искам да си спомням...
за звучните плесници ден след ден...
От клечки на брега стъкни си огън.
С последната драсни: Тя БЕШЕ с мен.