Аз вдишвам любов

Усещам обичта ти на вълни...
на струи, на потоци и на прилив....
И вдишвам я. От щастие боли.
До сетната ми клетка се разлива.

Преляла се със мойто тържество,
задъхано в гръдта ми триумфира.
Замирам във Едемско блаженство.
В очите ми порой... порой напира...

Аз вдишвам твоя скъп трептеж...
Ти вдишваш моите пожари...
Припуква до Олтара кротко свещ....
Една любов пламти от Бог погалена...