До дъното на тежкия бокал

Преминах много пътища без теб...
В пустинята се лутах сред миражи.
Със дъжд от пясък пълнех своя дъх.
Все тебе търсех. Исках да ти кажа...
И влакове и гари моя сън
пресичаха ... С надеждата за утро.
Очаквах юли... синия му звън.
Десницата ми движеше се кръстово.
Сега си тук, Отшелник мой... Ела!
А бялата невинност на кенара
ще ни покрие, за да вземем с теб,
това което цял живот отлагахме...
До дъното на тежкия бокал
ще стигнем във щастлива изнемога.
Дойдох на този свят, за да ти дам...
И кротко да сведем глави пред Бога.