Ти си

Ще те очаквам в синьото на юли.
На кея... Вълнолома... И на пясъка...

В мълчание на бриз да се изгубим.
В далечното ще се роят отблясъци.
Ще разпозная стъпките безшумни...
А после ще потърсим фара с минало.
Потръпнала нощта ще ни обгърне.
Ще я затопли бавното ни сливане...

Ще те очаквам в листопадна есен,
На синьото запомнила въздишките.
Ще бъда на скалата... Най-отвесната.
За да дочуя ясно: ти си...ти си...