Когато отивах на среща

Когато поискам да бъда със Теб,
отивам пак там със колата...
И днес пожелах да е. В първия ден.
С любов да върви и нататък.

Към чистия запад в следобеда тих
по хълма забързан се спусках.
А слънцето пишеше кротко с молив,
а после в усмивка избухна.

Разплиска в очите ми слънчева жар.
Прихлупих я с малкия сенник.
Суетно погледнах лицето оттам...
видях две зеници на пленник...

Естествено моите. Естествено те.
Далеч си - през триста морета.
Когато отивах на среща със Теб,
от своята болка се стреснах.