Над горящия хребет

Ти тогава прошепна: Полети над житата.
Полети! Аз ще бъда до теб.
И разперих крилца... Беше нашето лято.
Беше шемет над ширната степ.

В тишините до Теб - ще летя до последно.
Натежава викът ни до стон...
Две души се познаха над горящия хребет...
... и в Небето затърсиха дом...