Песен в студената пустиня

В пустинята е толкова студено...
За нощ размества вятърът била.
А пясъкът игли забива в мене...
О, как боли... О, как кърви гръдта...

Безмилостен е. Дразни го викът ми.
Ядосано небето скрива в прах.
Притискам устни. Всичко в мене тръпне.
Изчезват дюни... Сменят ги плата...

Сега, когато жегата е спомен,
през нощите намята плащ студът...
на себе си... А аз оставам гола...
И времето със пръстите броя...

Откривам, че декември е настъпил...
И като в сън приижда мамещ глас...
Зовът на Мъж кънти под объл купол.
Очаква мен... Пустинната жена...