Нежна песен

Не казвай, че не чуваш пак гласа ми.
Не вярвам да потулиш в скръб деня!
Аз те очаквам. Зимно е до дюните.
Ела, за да разбудим с Теб брега.

За да ни има в писъка на чайките.
В дантелата на ятото скорци.
В звъна на март... В омарата на август...
Отново да сме Ние –аз и Ти.

Не си от камък знам, а нежна песен.
Божествен глас в безакрая излетял...
С горещи сълзи хляб за Теб ще меся -
камбани девет в мене разлюлял...