Минзухари в пустинята

Било е сън. Било е кратък сън -
поляна със цветя и звън на лято...
Защо съм тук? Защо съм пак отвън?
Отново пясък и пронизващ вятър.

Усмихна се разбудена съвсем.
Как е могла за покрив да мечтае?
Когато има цялото небе...
Безмълвната пустиня... И безкрая....

Обхвана с длани босите нозе.
Засъхнали са раните. Не парят.
Гласът на Мъж под купол - я зове...
В следите й цъфтяха... минзухари!