Вопъл

Без Теб денят е зейнал като ров,
готов да ме погълне в дълбините.
Душата ми е плач и стон и зов...
Къде си? Как си? Кой ли да попитам?

Не мога нито ден и миг без Теб.
Сърцето ми забързано примира.
Защо ни раздели на този свят?...
Изваяй, Боже друг - за мен и Него!

Животът ми потъва в лепкав мрак...
И цялата Вселена с вик обгръщам:
Върнете Го! Върнете ми го пак!
Докато диша Той и аз ще дишам...