Дървото

Бе окичено цялото в цвят.
Всяка клонка – богато и пищно...
Незапомнен цъфтеж досега.
По-разкошен от всеки предишен.

Възкресяваше всеки момент...
В скъпи спомени, с болка, се вглежда.
Китни клони от тъмния ров,
във живота се вкопчват с надежда.

Ето, помни и всяко гнездо.
Помни всяка угрижена птичка.
И раздялата с всяко листо,
есента щом с палитра дотича.

Гръм и мълния в тъмната нощ...
Мощен ствол със разкъсани вени.
И на фона на свършващ живот –
незапомнен цъфтеж… За последно.