Последна песен

И понеже викът ми се срина във нищото.

И над сухи пустини премина.

Ще заровя последния въглен в огнището.

Ще поседна преди да замина.

После тъничък глас ще прищрака в ключалката.

Вятър тихо ще шепне унесен.

Знам, че някъде пазят ключа под постелката.

Но не става за обич и песен.

Забрави й гласа. Тя пристигна от нищото.

И във нищото пак ще замине.

Ще поседна преди да заровя огнището...

... и последната песен отмине...