Пир...

А лешоядите се готвеха за пир.
Бе лунно. Бе потайно. Бе възбуждащо.
Очакваха я да приключи най- подир...
От дишаща - по принцип, се въздържаха.

Един изграчи: Ами, ако не...
Настана смут край гаснещата жертва.
Луната в светли шепи скри лице...
Острете клюнове! – озъби им се вожда.

Но, тя е жива. Още е с душа!
Изписка истерично лешоядка.
Изтракаха зловещо във нощта:
Я, гледай я, каква е адвокатка!

Провиси клюн младеещата плът.
След грака бе покълнало мълчание...
А, жертвата се молеше за смърт.
Бледнееше луната в отчаяние...

Към призори завихриха купон...
Разкъсваха със яките си човки...
Душата бе над тях. Видя оттам -
как късаха и сетната й клетка...