Не ме очаквай…
Отивай си от мен. И забрави,
че някога делили сме простори...
А толкова горчилка с теб изпих,
че сигурно ще ми горчи и в гроба.
Ранена бях. С пропукана душа
и в сетни сили обич ти поднесох.
След топъл дъжд разпръснах и цветя.
Не беше лято. Беше светла есен.
Над раните ми заизсипва сол…
Изгаряха ме сълзите. Не плачех.
И не веднъж потече сива кал
върху цвета изписал : Теб обичам…
Не искам да остане и следа…
В дома ще шета само тишината.
Отивам си. Далече из света.
Не ме очаквай. Залости вратата.
posted by Людмила Билярска | 9:41 PM
1 Comments:
Прочетох част от написаното. Личи истина, което според е много важно. Не обичам изкуствени и подсилени неща. Искрено Ви поздравявам и за мъжеството да заявите чувствата и за публикуването им в стиховете, т. е. да ги отстоявате. Аз не съм литературен критик, нещо съвсем друго съм по занимание, но обожавам искреността във всичко. Бих искала да Ви подкрепя по някакъв начин. Животът навсякъде е труден, но си струва да го живеем. Аз самата имам дъщеря на 29 и син на 33 г. Дано не Ви напускат силите да се борите за щастието и ... всичко хубаво, което е в мечтите.
Post a Comment
<< Home