ЗЕМЯТА Е КЪЛБО...
На моя син

И нека да ти кажа отсега -
с това сърце човешко и голямо
ще бъдеш често странник неразбран
и рицар без доспехи и без броня...

И често затова ще си береш
онези плодове на вкус горчиви...
Понякога през тръни ще вървиш.
Не се плаши и само не унивай.

Ще гледаш отстрани на шумен пир,
във който сам принесъл си блюдата...
От твоята човечност ще отпиват.
Поклони не очаквай във отплата.

Понякога ще бъдеш уморен...
Горчилката и пътят изтощават.
Не вдигай бяло знаме, като в плен.
Изправяй се и просто продължавай!

Раздавай с шепи свойта доброта.
Утеха подари на безутешни...
Земята е кълбо и затова -
със сигурност - доброто ще те срещне!
17.06.03