БУРЯ



Следобедната суетня,
за миг превърна се в мълчание...
По нечий знак светът замря.
Просветна мълния в стенание...

Природата наостри слух...
Дърветa - листите подбелиха...
А вятърът със шепи прах,
опитваше да ги уцели...

Небето потрепери в страх
и тежки сълзи се отрониха...
Попиха в облаците прах...
Земята сякаш се отвори...

Разтърсващ стон. Парчета лед.
Денят се сви в небето горе...
Нощта провлече своя креп...
Тържествено ехти Бетховен...