Септемврийско утро

Разсъмването -

очертава накъсани зиг-заги

по нежните листа на хризантемите.

Разпуква с мекотата на нежно-бяло -

невинно, като в памукова плантация.

Изпълва алвеолите на раждащото се сега -

с предчувствие за предстояща радост...

И сладката тревога за... нататък...

Извайва тишината скулптурно...

До съвършенство.

Отваря се зеленото око на утрото,

изпъстено с златисти петънца...

Септември е.