Следобедни сенки по пътя...

Прегазвам сенките на късния следобед.
Във огледалото – обратно виждане -
денят подтичва, за да ме догони...
Разумно съм натиснала газта.

Така съм в такт със всички
потеглили уверено към нищото...
(Такава празнота запълнена с миражи,
че чак свисти под гумите неистово...)

Денят ме задминава важно.
Поема западно към своя изток...
Беззвучно фадо лее се протяжно.
И оживели сенки се разбягват с писък...