Обич до обич...


Най-тежката орис - да бъдеш длъжник на детето си.
Пропусната нежност не можеш да върнеш назад.
Когато очаква да сложиш небе до небето му
ти вечно забързан прелиташ над жадния свят...

Отлагаш за после. Забравяш за думите чакани.
Да стоплиш със поглед. Челцето със длан да допреш.
Живот си му дал. Не това... Не това е достатъчно...
Когато се буди те чака до него да спреш.


Недей да спестяваш. Изсипвай му щедро - Обичам те.
Душата му цвят е. Поливай я с ласки до вик...
Спестената нежност към рожбата лесно изтича.
И после оставаш с най-тежката участ – длъжник...