С вятъра на кея...

Не си във нощните листа,
които дишат шумно с вятъра.
Не срещнах стъпки по брега.
Не те видях да минеш пясъка.

Помолих мъдрото небе –
две букви само да изпише.
В безупречния калиграф –
не си сегашен, ни предишен.

Аз търсех твоя парещ дъх…
В Сахарска гибла да немея.
Очаквах сянката на мъж,
поел към мене от безкрая…

Нагазих в езерни води
с надеждата да е дълбоко
Измамно светещи звезди.
Една илюзия в небето.

Понесла кода на жена.
На същата онази Ева...
Ти пиша своя сетен стих.
Сама съм. С вятъра на кея.