ДОКОСВАНЕ

На Лидка


Когато сещаш тягостна умора
и пътят ти дотук е бил трънлив...
Когато си отиват скъпи хора
и подло те преследват взрив след взрив...

Когато на години натежаваш,
но в тебе пърха детската душа...
И обич безметежно все даряваш...
И радостно здрависваш пролетта...

Когато от отломките сглобяваш
пак пъзела на чудото ЖИВОТ!
В разруха безднадеждна пак успяваш
сред руините да си проправиш брод...

Когато търсиш първото кокиче,
премръзнало да зърнеш из снега...
“Дечица мои!...” – тихичко изричаш,
макар и не на своите деца...

Тогава си от тези малки хора,
чиято обич грее над света!...
А някой ден, звезди остават горе...
Най-ярките звезди са те в нощта!