РАДОСТ

Ето ме ефирна в утринта...
Всичко още бавно се разбужда.
Сънено пристъпва бос денят...
Любопитно слънцето проглежда.

Стъпвам леко, сякаш не вървя...
Вдишвам упоена аромата -
на поле, на билки, на цветя....
В капчици роса блести тревата.

Всичко, уж, пробужда се от сън,
а концертът вече е в разгара:
пискат, цвъркат, шепнат и жужат,
скрити за окото земни твари...

Сякаш, че се сливам с този свят!
Че съм част от дивната природа...
Грация изпълва ме докрай –
искам да летя, а не да ходя!

Въздухът ме къпе в свежестта...
Бузите пламтят от него в огън.
Чувствам се щастлива до безкрай!
Млада съм и като птица волна!...

Слънцето, прогледнало съвсем,
пали още повече страните.
Вече съм голяма – не дете,
а по детски скачам пак по пътя.

Мисля си за толкова неща
и мечти набъбват сладко в мене...
Срещам подранили в утринта.
Трябва да изглеждам пак голяма!

Спирам се, оглеждам местността:
някъде зад китните баири,
сигурна съм - там е скрит света,
който аз жадувам, който диря!

А цветя, цветя, цветя -
все принцеси... Все кокетно греят...
Влюбени във слънцето цъфтят.
Вятърът ревниво ги люлее...

Не, съвсем не хленча от любов,
по щастливи мигове на сладост...
Просто възкресявам епизод,
който ме изпълва с тиха радост!...