ЩЕ НИ ИМА!
Разхвърча се, разби се мечтата, да сме малкият рай на Балканите.
Вместо нея, зъл знак за обратно, се озъби превърнат във шип.
Във плътта на народа се вряза. И в душата му. Кръвнаха раните.
Става страшно, когато до кост, цял народ е прободен до вик.
Тежък плач се разля в хоризонта. И начупи чертата на късове...
Запростенва пръстта под нозете ни и достигна безкрая Отвъд.
Заваляха сърцата на птици над душите на старите хъшове.
Олюля се небе и земя от нечувана болка - до смърт.
А сега, накъде, накъде? – се изсипа градушка от викове.
Няма лек за ранената плът, а нахлузиха тежък хомот.
И изтръгнаха тежки въздишки от гробовете даже дедите ни.
Вместо полет във новият век, заорахме със рало и плуг...
И понеже не сме от покорните и сами си лекуваме раните.
А предците ни свидни Отвъд, ни нашепват велики слова -
ще се вдигнем във полет красив!
Ще я има, ще бъде България!
Няма място за страх и за скръб, в осветена от Бога земя!
Вместо нея, зъл знак за обратно, се озъби превърнат във шип.
Във плътта на народа се вряза. И в душата му. Кръвнаха раните.
Става страшно, когато до кост, цял народ е прободен до вик.
Тежък плач се разля в хоризонта. И начупи чертата на късове...
Запростенва пръстта под нозете ни и достигна безкрая Отвъд.
Заваляха сърцата на птици над душите на старите хъшове.
Олюля се небе и земя от нечувана болка - до смърт.
А сега, накъде, накъде? – се изсипа градушка от викове.
Няма лек за ранената плът, а нахлузиха тежък хомот.
И изтръгнаха тежки въздишки от гробовете даже дедите ни.
Вместо полет във новият век, заорахме със рало и плуг...
И понеже не сме от покорните и сами си лекуваме раните.
А предците ни свидни Отвъд, ни нашепват велики слова -
ще се вдигнем във полет красив!
Ще я има, ще бъде България!
Няма място за страх и за скръб, в осветена от Бога земя!
0 Comments:
Post a Comment
<< Home