УСМИВЧИЦА, КОЯТО ЩЕ ПАЗЯ

То пъплеше край рафта със играчки – момиченце и слънчице – в едно. Със панделка и рокличка на точки. Придърпа мечо-плюшко за ухо. Душице малка, ходеща звездичке – изрекох нежно. То ми подари най-сладката пленителна усмивка. Разпери и ръчичките встрани. И мечо се намери на земята. Отрони се и смях като звънче. Поех мига с най-светлото в душата: Усмивчица. Детенце. И мече.