ПРОШЕПНИ ГИ

Притаи се дъхът ми,
а зовът като птица ранена,
се опитва да разпери криле
и да вдишва простор.
Сред упой от пламтящи слънца
да достига вселени.
А е светло.
И вълнуват гласовете на хор.

Има време до залеза.
Има още толкова време.
Твоят зов нека влее живот
в моя ден, в моя вик.
Нарисувай слова.
Прошепни ги.
Композирай поеми.
Всички звуци от теб
аз ще вграждам
в небето над стих.