МАЛКА ПРОЛЕТНА ИМПРЕСИЙКА

„Дъждът заваля само толкова,
колкото да заухае коприната на чадърите.”

Почти невидим, ситен като прах –
беззвучно напоително се сипна.
И да, за часове, по даден знак,
зеленкото отвсякъде надникна.

По шлифера на важен господин
дъждовно кръгче мокрото оформи.
А той се смръщи смешно като мим,
опитвайки петното да прогони.

Момченце с първо зъбче, в първи дъжд -
поглежда от количката с усмивка.
Над него стана цветно изведнъж,
чадърчето когато жълто плисна.