ПРОЛЕТ ИДЕ, ХОРА!

Досадна стана зимата. Капан.
Сред четири стени – не се издържа.
Капчукът занарежда: знам-знам-знам.
Обади ли се - няма да ги лъже!

Разшетаха се булките в зори –
заглеждат се в подалите листенца.
Лаленцата са тръгнали, мари! -
подвикват си през плет, една на друга.

Мъжете се усмихват под мустак.
Мазолите по дланите поглеждат.
Не се напипват много. Няма как -
мотиките до ралото подреждат.

Дечицата! Ах, те по даден знак
цвъртят ведно с врабчетата по двора.
До Мурджо крачи черен котарак.
Капчукът ниже: пролет иде, хора!