МОМИЧЕТО СРЕД ПОЛЕ ОТ МАРГАРИТИ

Момичето, момичето във мен,
готово във поляна с маргарити
да припне в някой нежно-юнски ден.
И цветенце да втъкне във косите.

Стихията – момичето във мен,
в следобеда ще тъне сред тълпата,
Почти като преди. Или съвсем.
Ще мине на „Раковски” стръмнината.

И много преди „Графа” ще се спре,
да вдъхне от духа на „Мелпомена”.
И вече е с билети във ръце -
за премиера в събота, от седем.

Момичето, момичето във мен,
ще броди с часове опиянено -
от грация и някакъв рефрен,
внезапно изнамерил се у него.

Момичето е даже много шик.
О, нищо, че нещата ги познава.
Преминах шейсетте – му казвам с вик.
Какво от туй? – отвръща ми в замяна.