ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ПРОЛЕТ

Тогава се прокрадна като звън,
премина през тревожните ми мисли.
Далечно като споменче от сън,
потрепваше камбанено и чисто.

Гласец на птиче, сгънало крачка
/едва ли в този студ реди отскоци/,
по чудо оцеляло досега,
накара в мен да звъннат сто потоци.

Затърсих го в унилия клонак.
Душата ми потрепна в нежен полет.
Тъгата ми потъна под снега.
Разтърси ме предчувствие за пролет.