ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА НА ТРАМВАЯ
Градът е уморен от празненства.
И леко махмурлия даже пада.
През мътните трамваени стъкла
подтичват силуетите на сгради.
Разхвърляни безредно преспи сняг
небрежно са наметнати с дантели,
колосани във локвите със кал.
На светлото изглеждат мръснобели.
Плакатите размахали криле,
разкъсани от злобата на вятър,
показват само части от лице
или полу-програма на театър.
Трамваят люшка морните тела
за някъде към някоя си спирка.
Старица жално моли за ръка
работник, който тъжно си подсвирква.
И леко махмурлия даже пада.
През мътните трамваени стъкла
подтичват силуетите на сгради.
Разхвърляни безредно преспи сняг
небрежно са наметнати с дантели,
колосани във локвите със кал.
На светлото изглеждат мръснобели.
Плакатите размахали криле,
разкъсани от злобата на вятър,
показват само части от лице
или полу-програма на театър.
Трамваят люшка морните тела
за някъде към някоя си спирка.
Старица жално моли за ръка
работник, който тъжно си подсвирква.
0 Comments:
Post a Comment
<< Home