С ТЕБ ПРЕЗ ХИЛЯДОЛЕТИЯТА

/с ухание на утро/

Долавям аромата на дърво,
на радост, и напъпилото утро.
От теб до теб е моят свят в Света.
От Бог си ми – нашепвам с топли устни.

Какво като е трудно и вървим
помъкнали нелеките товари?...
На мен ми стига, че до мен си ти.
На теб – че погледът ми само в теб се дави.

Във сноп събирам тежките коси
и тръгваме в разпукналото утро.
Ръката ми е в твоята ръка.
Денят жужи, ухае и потръпва.