ШЕПОТЪТ НА КЪЛНА

Не гали вече слънцето, не гали.
Дори хладнее и е някак стъклено.
Дърветата са мършаво-кафяви.
Сред клоните гнездата са размъкнати.

Опитвам да надскоча самотата.
Предзимно е. И голо е. И тъжно е.
И изведнъж долавям как в недрата
на топлата земя... животът шушне.