Недей да забравяш

На сина ми

Когато погалиш две крехки ръчички,
спомни си, как теб съм докосвала аз.
Когато те гледат щастливи очички,
повярвай - така си се вглеждал във нас.
Усетиш ли как затрептяват в съня си
две малки юмручета,
пак си спомни –
как с обич съм бдяла над твойте юмручета,
когато са трепкали плахо в съня.
Когато изпращаш детето пораснало
и зърнеш в косите си нишки сребро,
спомни си – с тревога аз пак те изпращам.
Дори не усетих, кога посивях?
Не правя илюзии, знам ще поглеждаш
към мен със умора от свойто небе.
Животът е тежък. В недостиг е времето.
Но все пак добре е за малко да спреш.
Когато годините бавно превият ме
и стана в очите ти странен вързоп,
недей да поглеждаш с досада, защото
вързопът прелива от обич към теб.
Спомни си! Спомни си! Недей да забравяш,
че тази съсухрена стара ръка,
била е за тебе най-скъпа опора.
Спомни си как топли на мама дланта.